11 ОУ "Свети Пимен Зографски" - история 6 стр.

История

      Преди 35 години, на 3-ти ноември, 11 Основно училище гостоприемно отваря своите врати за многобройните детски ята.Училището е създадено за задоволяване потребностите на жителите на новия жк „Червена звезда“, тъй като в квартала има само едно училище – 105-то. В края на учебната 1976/77 година неговото ръководство получава нареждане да раздели учениците и учителите на две училища, като за естествена граница между тях е посочен булевард "Никола Габровски". Поради неспазване пусковия срок от страна на изпълнителите на обекта, новата учебна година за 11 ОУ започва в сградата на 105 ОУ. На 17.10.1977 година, строени по класове и паралелки, заедно със своите учители, децата извървяват пътя от 105 ОУ до 11 ОУ, за да прекрачат прага на новата сграда. В новосъздаденото училище се обучават  ученици от първи до осми клас. Първият директор на 11 ОУ е г-н Николай Казанджиев. Двадесет и седем са учителите и възпитателите, с които започва новата учебна година. На 05.11.1977 година е тържественото откриване на 11 ОУ и оттогава до днес то пише своята  история с много любов и всеотдайност, с вдъхновение и постоянство. На 30.03.1994 с Протокол № 44 на Столичния общински съвет  се оповестява решението за преименуването на 11 Основно училище в „Свети Пимен Зографски“. От този ден светецът е не само патрон, но и покровител на училището.

Традиции и развитие

Съхранявайки дългогодишните традиции в българското училище, 11 ОУ развива духа на европейските образователни тенденции. Вече 35 години то се доказва като естествен притегателен център за духовно съзидание, творчески труд и стремеж към наука, личностно формиране и развитие на учениците.

ПАТРОНЪТ СВ. ПИМЕН ЗОГРАФСКИ

 Св. Пимен Зографски – скромният монах, възстановил, построил, изографисал над 300 църкви и 15 манастира в мрачните години на 16-17 век.

Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън Пресв. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка й обещала да прекрати нейното неплодие, като й явила, че ще роди син.
Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в Св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква "Св. Великомъченик Георги". 
След смъртта на родителите умрял и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след смъртта си той се явил на своя ученик в слава и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото спасение.

Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир Зограф. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат "младия авва (отец)". Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но тя вместо да изгори, получило се обратното – изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си.

Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия. 

За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората най-простичка колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира дохождал само за да се причасти. Веднъж в присъствието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и дошъл до колибата на преподобния, но щом той се помолил, паднал пороен дъжд и загасил стихийния пожар.

Когато станал на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител, Св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради страх да не бъде измамен преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и само като получил неговото съгласие, се отправил за България, която по това време пъшкала под османско иго. Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.

В продължение на много години той обиколил почти цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание постригал в монашество.

Постороил, обновил около 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.

Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята.

Черепишки манастир

Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.

Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Югославия, околия Княжевацка.

Кога Св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно.

Източници:

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991

Снимки: Личен архив и интернет